Какво предпочитате? По-голяма заплата? пли нещо друго…
Проблемът
През последните месеци се наблюдава усилващо се с всеки изминал ден недоволство на много служители (като болшинство) от заплащането във всяка известна област - отчасти това е свързано с повишаване на цените в продължение на години - те искат рязко и отговарящо по размер увеличение на заплатите…
Тези настроения се усилват все повече с предстоящото влизане на страната ни в EU зоната, където ще работим рамо до рамо една и съща работа с хора, получаващи в пъти по-високи възнаграждения от нас.
Да увелича, или да не увелича?
Пред работодателите ни стои много сложна дилема: да увеличават заплати за да отговорят на очакванията на служителите си, или да продължат с досегашните си стратегии за стимулиране. В единия случай ще задоволят (временно) нечии капризи, в другия ще разсъждават по-трезво, помагайки на работниците да разберат собствения им принос за техния доход. За съжаление в много компании, основно малки и средни, методите за разпределение на печалбите между заплатите и другите разходи са в плачевно състояние - още с пост-комунистическите си маниери,шефовете отделят мизерна част от печалбата на фирмата за заплати, а по-голямата част влагат в лимузини, палати, почивки в Палма де Майорка и тн…
Къде остава в такъв случай средностатистическия работник? Да чака ли повишение на заплатата, да стачкува ли, да мрънка ли заедно с колегите си в някой тъмен ъгъл? Боя се, че нито едно от гореизброените не би било приятно и полезно за който и да е от нас.
За да разбере човек гледната точка на работодателя си, трябва да се постави на негово място. Всяка фирма има разходи за реклама, текущи сметки, наеми, данъци и т.н. в пъти превишаващи разходите за заплати. Виждайки печалбата, ние не винаги можем да видим мащаба на разходите, които нашите работодатели отделят за да функционират бизнес-процесите и да ни осигуряват непрекъсната работа. С оставащата сума трябва да се задоволят желанията на акционерите за дивиденти и повишаване на цената на акциите, желанията на работниците, както и да се осигурят достатъчно средства за реинвестиране. Пред собственика на компанията стои въпроса: да инвестирам в растежа на фирмата чрез закупуване на повече активи и създаване на повече продукти, или да повиша заплатите на работниците, за да не ме напуснат? Вие какво бихте направили? Ако изберете само второто, колко време мислите, че ще просъществува компания, която не се развива в днешната конкурентна среда? Всъщност, от гледна точка на мениджъра, заплатите са единственият разход, който може с известни усилия да стои постоянен и предвидим, осигурявайки пространство за импровизация в други области.
А какво искаме ние, обикновените работници? Според повечето проучвания, финансовата сигурност стои на едно от първите места. Съгласни сме да поддържаме постоянен жизнен стандарт, но в никакъв случай не искаме да го понижаваме. Понякога искаме да си купим повече, отколкото можем, и това е нормално - така се стремим към развитие и растеж. Работодателите знаят това, и невинаги обръщат внимание на молбите ни за увеличаване на заплатите. В повечето случаи имат готови отговори на подобни въпроси - нито ще сме първите, нито последните, които искат от тях повишение.
Потенциално решение
Какво да правим в такъв случай? Ясно е, че принудени от обстоятелствата, мениджърите ще увеличат заплатите ни толкова, колкото е необходимо - най-реалистичната прогноза е около 10% за следващата година. Това е далеч от нашите мечти - но пак е нещо. Повече от ясно е обаче, че не е достатъчно. Ние не можем да променим работодателите си - в продължение на хиляди години, е било така и винаги ще бъде така. Единствените хора, които можем да променим, сме самите ние.
През вековете преди индустриалната ера, хората са разчитали основно на собствените си умения, били са в разцвета си занаятите и семейния бизнес - всеки се е стремял да бъде полезен на обществото с най-доброто от себе си.И системата е функционирала перфектно. В стремежа си за богатство, са се появили големите корпорации на индустриалната ера, все повече хора са станали зависими от тях и са възпитали цели поколения, които са израстнали само с една мисъл: да получат набор умения, достатъчни, за да оцелеят под нечие голямо крило.
шндустриалната ера обаче си отива - идва ред нашнформационната ера. Сега не е достатъчно да разчитаме на голямата компания да ни даде сигурност - защото самата компания нама 100% сигурност дори за една година напред. Едно сътресение на финансовите пазари е способно да изтрие от лицето на земята и най-голямата и сигурна корпорация. пдва време, в което всеки от нас трябва да изгради умения достатъчни, за да оцелее във всеки един момент. Това е време на идеите, превръщащи студенти в милионери само след създаването на един уеб-сайт, време, в което идеите ни струват повече от самата кариерна стълба, по която се изкачваме.
Нашите родители са просперирали, само бидейки част от по-голямо цяло, и вървейки заедно с всички към изпълнение на “петилетката”, докато връстниците им на Запад вече са осъзнавали индивидуалния принос на всеки един към обществото. Това е и причината за развитието на западните държави, и трудното прохождане на държави от типа на България. Ние все още не сме се научили, че всяка секунда от времето ни е еквивалентна сума пари - ако я пропилеем, губим и ние, и компанията в която работим. Ако ние не развиваме себе си, в посока все по-голям принос към компанията и обществото, не само стоим на място - буквално започваме да губим пари с всеки изминал час. Ако не ми вярвате - спрете да придобивате нови умения. Само след година (може би много по-скоро!) ще сте изгубили работата си, и най-вероятно няма да можете да намерите нова. Спрете да комуникирате - и само след три седмици ще загубите всичките си доходи. Това са последствията от навлизането в пнформационната ера.
В този ред на мисли - всеки, който седи и чака да получи повишение на заплатата, е обречен на неуспех.И само променяйки собствения си начин на мислене, можем да променим доходите си към по-добро. Топ-мениджърите никога не пропускат да забележат, че някой има голям принос. пли че някой друг няма никакъв принос… и също така не пропускат да окуражат когото трябва.
Що е то пари, и с какво се то яде?
В заключение ще кажа, че за да има човек финансова сигурност, му трябва и финансово образование. Както преди време е било необходимо да си грамотен, за да вървиш напред - сега е необходимо да притежаваш умения в много области - една от задължителните е разбирането на финансовия свят. Ако не разбираме начина, по който работят парите, няма да можем да ги задържим, спестим, или умножим. Затова новото поколение българи затъват все повече и повече в дългове, ипотеки, кредити, след което искат увеличение на заплатите си, за да могат да изплащат увеличаващите се дългове и кредити… и всеки нов кредит ги поставя във все по-голяма трудност.
Правителството на Великобритания (например) осъзна това и започна да образова младите си хора финансово, учейки ги да пестят за да си позволят това което искат, вместо да го купуват на кредит. Едно общество, основано на кредити и заеми, е много по-слабо и нестабилно, от такова което има спестявания. Разбира се има такива понятия като добър заем, и лош заем. Добрият заем ти носи доходи по-големи от лихвите и вноските, лошият заем ти носи разходи под формата на лихви и вноски, плюс намаляващата стойност на покупката - в повечето случаи жилище или автомобил.
Как да ги увеличим?
Парите са еквивалент на семето, което се е използвало за изхранване (и все още се използва) преди - посяваш 100 кг жито, жънеш 3 тона жито.шли даваш 90кг жито от наличното количество, за да си купиш красива каменна статуя - в този случай имаш нещо красиво, но ти остават само 10 кг, които ползваш за оцеляване. Същото е и с парите - няма абсолютно никаква разлика. Намери къде да вложиш 10 лв, за да получиш от тях 12 - и само след няколко години можеш да бъдеш милионер. Това са 20% годишна печалба…
Да вземем реален пример:
Ако имате днес $1000, и добавяте пo $100 на месец, с 20% годишна печалба за 20 години, на края на периода ще имате в сметката си… $307 168!!! А след 30 години ще имате $1,939,285.77!!! Мислите ли, че с текущия си начин на живот, и всички възможни перспективи за кариерно развитие, след 30 години можете да бъдете милионери? Единственото предизвикателство, което стои пред вас, е да намерите тази проста дейност, която ще ви дава 20% печалба годишно. Гарантирам ви, има милиони подобни възможности. п ето най-простата: засяване на реално жито в реална земя. По-сложните ги оставям на вас!
Какъв е финалният извод?
пмаме нужда от стабилни доходи, за да спестим известна първоначална сума. Колкото по-голяма е тя, толкова по-бързо ще расте. Ако решите да доверите парите си на професионалисти, препоръчвам ви да се насочите към някой от нашумелите взаимни фондове - повечето банки вече имат такива. Взаимният фонд ще инвестира парите ви вместо вас, осигурявайки известна доза сигурност на инвестицията - колкото по-голям процент печалба искате, толкова по-големи са рисковете. Нискорисковите фондове при минимален риск и минимална печалба от 10-12%, с първоначална инвестиция от $10 000, с добавяне по $100 на месец за 30 години ще си докарате над $600 000. Какво ще стане с колата, която можете да купите за същата сума, и която изисква по-големи разходи от $100 на месец, след същото време? Кое си заслужава повече? Ами.. Ами ако добавяте повече? 
Знам, че 30 години изглеждат много. Знам че е много по-лесно просто да се харчи, да се върви по течението и да се мрънка… но двата типа поведение водят до два типа резултат - вие решете кой от двата искате за себе си.