Sverdlov’s blog

С всяко ново работно място, се доближавах все повече до… ще го нарека мечта, макар че не всички ми вярват…

Спомням си, още в началото когато започвах да работя с компютри, отварях сайта на Мтел, гледах обявите за работа и някъде там, дълбоко, си казвах “Сигурно е супер, супер, супер трудно да стигне човек до там!”…

Междувременно се учех да програмирам на С++, работих на 3 места и учих в 11 клас - бях известен като най-ненормално активния човек в училището - никой друг не би момгъл да се похвали нито с оценките които имах, нито с доходите които получавах - случи се веднъж за 1 час работа да ми платят около 300 лв… по онова време бяха много пари за час компютърни услуги! Е, и услугата си беше “специална”

Малко се отплеснах. За работната култура - мисля, че за няколкото години от завършването на училището до сега??ната ми работа като инженер поддръжка в Мобилтел, съм натрупал доста голям опит - работил съм в баничарница, като работник в цех за сладоледи при -20 градуса през лятото, като работник на автомивка, като портиер в блок, като куриер в голяма куриерска фирма, като разносвач на сандвичи по офиси, като системен администратор и уеб дизайнер в туристическа фирма, после софтуерен инженер в Formula Telecom Solutions…More…

Оттук нататък НЯМА да споменавам имена, когато говоря за конкретни фирми, защото няма да е коректно, независимо дали е добро или ло??о.

От цялата тази фирмена “смес” успях да си извадя изводи за фирмената култура, работната култура и доколко те влияят на успеха на дадена фирма, на щастието на служителите в нея и на това колко дълго ще искат съответните хора да работят тази работа. Някои управители знаят, че за да изградиш добра фирма, ти трябва добър колектив. Не просто професионален колектив, а тим. А разликата между професионалния колектив и тима е същата, както разликата между торба с професионални части за двигател и същия двигател, сглобен и настроен за работа в състезателна кола! Всяка част от този двигател трябва да бъде здраво затегната за останалите, да се смазва редовно, да и се дава нужното гориво и тн. и тн. ??мам познати, които са тотално разочаровани от работодателите си - просто защото същите не умеят да създадат добър екип и да го поддържат в добро състояние.

В някои фирми има железни правила, което донякъде помага. В други фирми правилата не са толкова железни, но пък има по-близки отножения работник-работник и работник-работодател. В трети всичко върви някакси, с редки намеси на управляващото тяло, когато нещата наистина се омажат!

В една фирма трябва да има строго дефинирани правила - за всичко. От работно време, до това колко ще бъде платено на служителя за всяка минута извънработно време, наказания, поощрения… В някои фирми забравят поощренията, или ги изразяват под формата на картичка за Рождество или за рожден ден - само че тези номера не минават, или поне не правят щастливи хората в екипа…

В една от фирмите, в които работих, имаха следната практика: даваха мизерни, наистина мизерни месечни заплати, и на всеки 3 месеца, АКО фирмата бе??е на печалба, даваха на служителите си премии - примерно, ако получава?? х лева на месец, за 6 месеца работа получава?? 3х заплати. ?? така, АКО фирмата бе??е на печалба, служителите и успяваха да си платят сметките и тн. Ако не… Някой ще каже: “Ами сами са си били виновни, ако фирмата не е била на печалба, това е тяхна вина.” Да, ама не! Не е само тяхна! Вярно, че по някакъв начин трябва да им се втълпи, че от тях до много голяма степен зависи ще има ли печалба или не, но я си представете че нещо извънредно се случи, което не зависи по никакъв начин от тях… какво са виновни децата им, и защо трябва да стоят гладни!? Хората са стояли цял ден (понякога и цяла нощ) на работа, давали са всичко от себе си, и накрая … Не става така. Затова сега почти всеки във фирмата, за която говоря, мрази Шефа си и говори зад гърба му… А той си мисли че всички го обичат, защото на Коледа раздава пликчета с лелеяни премии ТОВА е пример за това как НЕ ТРЯБВА да се прави.

Всъщност, такива недомислици има в повечето малки и средни фирми, където има един главорез и много овце. Ако блееш много, ставаш на пуловери и пържоли, ако си траеш, … просто отлагаш неизбежното. Защото българският бизнес в момента се гради от хора, израснали по комунистическо време, свикнали с “далаверите” и с това че тяхното мнение е меродавно - нито се интересуват от това как се управляват хора, нито смятат за нужно наемането на HR специалисти (а ако ги наемат, им дават само мъъънички правомощия колкото да приемат CV-ta и да ги пращат на Шефа).

Как може да се промени това? Ако работниците продължават да си траят - никак. Поне още 50 години ще е така. Ако работниците НАПУСКАТ такива фирми, с детайлно обяснение на хартия защо напускат, и отиват на по-добри места, може би някой ден, надявам се скоро, “босовете” ще се замислят .

За да амбицирам тези, които работят в малка или средна фирма, и си мислят че това е тавана, по-добре може и да стане, но не за тях… за тях съм написал в началото на статията историята си, и ще я продължа сега. Защото можете да видите, как човек може с много много много много труд и желание да постигне мечтите си - независимо дали е работа, семейство, каквото и да е. Не става с чакане, не става с примирение. Става с борба! В моя случай - работа през деня, учене през нощта, жертване на време с приятели и тн., само и само да науча поредното стъпало, да се науча да работя с поредната програма..
Сега работя в прекрасен колектив, на страхотно място, пред сградата работодателят е изградил паркче, в което човек с удоволствие може да седне на обяд и да се наслади на чистия въздух, тревата, слънцето, сянката… Същият работодател се грижи екипа да е на ниво - по няколко пъти в годината има teambuilding (в една от преди??ните ми фирми Шефа нарича??е teambuilding събирането на цялата фирма една вечер, напиването на всички като свине - буквално, и на сутринта им говоре??е за това накъде отива фирмата и тн… бележка: това НЕ Е teambuilding!), по няколко пъти в годината всеки отдел / дирекция се събира заедно някъде, на планина например, и общува… Не, не мога да опи??а всичко, но разликата между отно??ението към служителя в малката и средната фирма, и това в голямата компания, е от земята до небето.

Тук всичко е ясно още от първия ден на започване на работа: знае?? какво ще е работното ти време, знае?? точно каква ще е заплатата ти, знае?? колко ти се плаща за извънреден труд, знае?? колко е годи??ната ти отпуска, знае?? към кого да се обърне?? за всеки един въпрос. Знае??, че ако сгафиш може да бъде?? наказан справедливо, и ако допринесе?? за успеха на компанията, ще бъде?? възнаграден с нещо повече от просто потупване по рамото.

Въпреки че това е едва първият ми месец тук, съм щастлив всеки ден когато се събуждам и отивам на работа, и съм изпълнен с добри очаквания! Знам, че може да е трудно понякога, че няма идеални фирми, че няма идеални колеги, но пък също така знам че аз също не съм идеален, което значи, че си подхождаме

За всички, които все още мечтаят за нещо по-добро, не са доволни от работата си, искат да се развиват: спрете да витаете из облаците, и започнете да работите! Не само на работното си място, но и върху себе си, върху навиците си, върху мързела си (всеки го има), върху знанията си… помнете обаче, че дори да станете най-най-най-умния човек във фирмата, пак може да си седите в ъгъла и да вър??ите една и съща работа до края на живота си. Когато придобиете знания и увереност, не забравяйте че ви трябва и хъс за борба! Защото някъде там, навън, гъмжи от народ, голяма част от който е добре образована и е готова да се бори с вас за парчето щастие. От вас зависи дали ще сте щастливи! Не от ??ефа и от заплатата, не от мама и тати, не от държавата и правителството, а от ВАС!

Успех!