Sverdlov’s blog

This is something fresh, and I really hope you like it. If you don’t, well… move on, there will certainly be something for you out there that will make you smile.

There’s one more entry in this blog regarding this - however, that one is somewhat different.

Recently a lot of thoughts have crossed my mind about it, and a time has come for me to share some thoughts (you know, if you want to share something with more people, the best way is writing ).

I’m just tired of watching “Friends” or similar movies on the TV, switching it off and ending up in a lonely world. It doesn’t have to be this way, and it’s just not right. (more…)

Не можеш да избягаш от себе си.

Дори да бягаш много бързо, да сменяш скривалищата, хората около себе си, рано или късно идва момента в който трябва да се изправиш… срещу себе си.

Независимо от какво си бягал и докъде си стигнал - развод, бягство в друга държава - каквото и да е - ако си бягал, замисли се от какво. Или от кой.

Ако една и съща ситуация се повтаря в живота ти отново и отново, и ти се струва че е съдба - най-вероятно не е. Или може би “съдбата” те среща отново със същата ситуация, за да можеш веднъж и завинаги да се ПРЕБОРИШ с нея. Да се пребориш със себе си. Да, най-вероятно няма да стане веднага. Не и като в приказките. Няма един дракон със седем глави, чието отсичане ще те направи цар, победител и любим. Няма такъв филм. Подготви се за маратон - защото обикновено живота е един голям маратон, в който рядко има спринтове. Ако искаш да се пребориш със себе си - започни днес. Навик по навик. Дума по дума. Отношение по отношение. Защото ако не го направиш, един ден ще осъзнаеш че си пропилял живота си в бягане. Или в криеница. Или в мързел. Във всеки случай - пропиляваш го.

Защо го казвам ли? Защото самият аз съвсем наскоро осъзнах своя много голяма грешка. Свое погрешно отношение към живота. Към хората около мен. Не ми се случва за първи път - но за първи път разбирам ЗАЩО, и колкото и голяма трагедия да съм си стоварил на главата, виждам светлина в тунела.

Дано не е влак.

Take a look at this sweet face!

(more…)

Забелязано е, че до 20-25 години човешката памет се подобрява, до 40-45 години се съхранява приблизително на същото ниво, а после отслабва. Трудно е да намериш човек, напълно удовлетворен от своята памет. Освен това човек много често просто не умее напълно да използва нейните възможности.

Да се научиш да използваш съществуващите резерви в паметта си е дори по-важно, отколкото да се занимаваш с нейното развитие!

(more…)