Забелязано е, че до 20-25 години човешката памет се подобрява, до 40-45 години се съхранява приблизително на същото ниво, а после отслабва. Трудно е да намериш човек, напълно удовлетворен от своята памет. Освен това човек много често просто не умее напълно да използва нейните възможности.
Да се научиш да използваш съществуващите резерви в паметта си е дори по-важно, отколкото да се занимаваш с нейното развитие!
Искаш ли да живееш в САЩ? След всички тези филми и истории, гледайки огромните забързани градове с небостъргачите им, да имаш за свой символ Статуята на Свободата, знаейки че това е страната на Неограничените Възможности, страната, в която можеш да започнеш с нищо, и да станеш Mega Rich Ass Bastard? Да усещаш тръпката от живота, усещането че си част от нещо голямо, нещо по-голямо от теб, движение на енергия навсякъде около теб, нещо, което те събужда?
Искаш да ходиш по улиците, и в ушите и в душата ти да звучи музика, музиката на свободата… искаш да усещаш стъпките си леки, по-леки от въздуха, защото си се освободил от тази смрадлива гадна и обречена държава, в която всеки е мачкан… освободил си се и си станал СВОБОДЕН! Оставил си зад себе си гадния Шеф, лицемерните колеги, ниската заплата, и си започнал да строиш живота си ОТ НА ЧА ЛО!
Тихо… Идва голямата тайна… (more…)
Проблемът
През последните месеци се наблюдава усилващо се с всеки изминал ден недоволство на много служители (като болшинство) от заплащането във всяка известна област - отчасти това е свързано с повишаване на цените в продължение на години - те искат рязко и отговарящо по размер увеличение на заплатите…
Тези настроения се усилват все повече с предстоящото влизане на страната ни в EU зоната, където ще работим рамо до рамо една и съща работа с хора, получаващи в пъти по-високи възнаграждения от нас.
Да увелича, или да не увелича?
Пред работодателите ни стои много сложна дилема: да увеличават заплати за да отговорят на очакванията на служителите си, или да продължат с досегашните си стратегии за стимулиране. В единия случай ще задоволят (временно) нечии капризи, в другия ще разсъждават по-трезво, помагайки на работниците да разберат собствения им принос за техния доход. (more…)
С всяко ново работно място, се доближавах все повече до… ще го нарека мечта, макар че не всички ми вярват…
Спомням си, още в началото когато започвах да работя с компютри, отварях сайта на Мтел, гледах обявите за работа и някъде там, дълбоко, си казвах “Сигурно е супер, супер, супер трудно да стигне човек до там!”…
Междувременно се учех да програмирам на С++, работих на 3 места и учих в 11 клас - бях известен като най-ненормално активния човек в училището - никой друг не би момгъл да се похвали нито с оценките които имах, нито с доходите които получавах - случи се веднъж за 1 час работа да ми платят около 300 лв… по онова време бяха много пари за час компютърни услуги! Е, и услугата си беше “специална” 
Малко се отплеснах. За работната култура - мисля, че за няколкото години от завършването на училището до сега??ната ми работа като инженер поддръжка в Мобилтел, съм натрупал доста голям опит - работил съм в баничарница, като работник в цех за сладоледи при -20 градуса през лятото, като работник на автомивка, като портиер в блок, като куриер в голяма куриерска фирма, като разносвач на сандвичи по офиси, като системен администратор и уеб дизайнер в туристическа фирма, после софтуерен инженер в Formula Telecom Solutions…More…
Оттук нататък НЯМА да споменавам имена, когато говоря за конкретни фирми, защото няма да е коректно, независимо дали е добро или ло??о.
От цялата тази фирмена “смес” успях да си извадя изводи за фирмената култура, работната култура и доколко те влияят на успеха на дадена фирма, на щастието на служителите в нея и на това колко дълго ще искат съответните хора да работят тази работа. Някои управители знаят, че за да изградиш добра фирма, ти трябва добър колектив. Не просто професионален колектив, а тим. А разликата между професионалния колектив и тима е същата, както разликата между торба с професионални части за двигател и същия двигател, сглобен и настроен за работа в състезателна кола! Всяка част от този двигател трябва да бъде здраво затегната за останалите, да се смазва редовно, да и се дава нужното гориво и тн. и тн. ??мам познати, които са тотално разочаровани от работодателите си - просто защото същите не умеят да създадат добър екип и да го поддържат в добро състояние.
В някои фирми има железни правила, което донякъде помага. В други фирми правилата не са толкова железни, но пък има по-близки отножения работник-работник и работник-работодател. В трети всичко върви някакси, с редки намеси на управляващото тяло, когато нещата наистина се омажат!
В една фирма трябва да има строго дефинирани правила - за всичко. От работно време, до това колко ще бъде платено на служителя за всяка минута извънработно време, наказания, поощрения… В някои фирми забравят поощренията, или ги изразяват под формата на картичка за Рождество или за рожден ден - само че тези номера не минават, или поне не правят щастливи хората в екипа…
В една от фирмите, в които работих, имаха следната практика: даваха мизерни, наистина мизерни месечни заплати, и на всеки 3 месеца, АКО фирмата бе??е на печалба, даваха на служителите си премии - примерно, ако получава?? х лева на месец, за 6 месеца работа получава?? 3х заплати. ?? така, АКО фирмата бе??е на печалба, служителите и успяваха да си платят сметките и тн. Ако не… Някой ще каже: “Ами сами са си били виновни, ако фирмата не е била на печалба, това е тяхна вина.” Да, ама не! Не е само тяхна! Вярно, че по някакъв начин трябва да им се втълпи, че от тях до много голяма степен зависи ще има ли печалба или не, но я си представете че нещо извънредно се случи, което не зависи по никакъв начин от тях… какво са виновни децата им, и защо трябва да стоят гладни!? Хората са стояли цял ден (понякога и цяла нощ) на работа, давали са всичко от себе си, и накрая … Не става така. Затова сега почти всеки във фирмата, за която говоря, мрази Шефа си и говори зад гърба му… А той си мисли че всички го обичат, защото на Коледа раздава пликчета с лелеяни премии ТОВА е пример за това как НЕ ТРЯБВА да се прави.
Всъщност, такива недомислици има в повечето малки и средни фирми, където има един главорез и много овце. Ако блееш много, ставаш на пуловери и пържоли, ако си траеш, … просто отлагаш неизбежното. Защото българският бизнес в момента се гради от хора, израснали по комунистическо време, свикнали с “далаверите” и с това че тяхното мнение е меродавно - нито се интересуват от това как се управляват хора, нито смятат за нужно наемането на HR специалисти (а ако ги наемат, им дават само мъъънички правомощия колкото да приемат CV-ta и да ги пращат на Шефа).
Как може да се промени това? Ако работниците продължават да си траят - никак. Поне още 50 години ще е така. Ако работниците НАПУСКАТ такива фирми, с детайлно обяснение на хартия защо напускат, и отиват на по-добри места, може би някой ден, надявам се скоро, “босовете” ще се замислят .
За да амбицирам тези, които работят в малка или средна фирма, и си мислят че това е тавана, по-добре може и да стане, но не за тях… за тях съм написал в началото на статията историята си, и ще я продължа сега. Защото можете да видите, как човек може с много много много много труд и желание да постигне мечтите си - независимо дали е работа, семейство, каквото и да е. Не става с чакане, не става с примирение. Става с борба! В моя случай - работа през деня, учене през нощта, жертване на време с приятели и тн., само и само да науча поредното стъпало, да се науча да работя с поредната програма..
Сега работя в прекрасен колектив, на страхотно място, пред сградата работодателят е изградил паркче, в което човек с удоволствие може да седне на обяд и да се наслади на чистия въздух, тревата, слънцето, сянката… Същият работодател се грижи екипа да е на ниво - по няколко пъти в годината има teambuilding (в една от преди??ните ми фирми Шефа нарича??е teambuilding събирането на цялата фирма една вечер, напиването на всички като свине - буквално, и на сутринта им говоре??е за това накъде отива фирмата и тн… бележка: това НЕ Е teambuilding!), по няколко пъти в годината всеки отдел / дирекция се събира заедно някъде, на планина например, и общува… Не, не мога да опи??а всичко, но разликата между отно??ението към служителя в малката и средната фирма, и това в голямата компания, е от земята до небето.
Тук всичко е ясно още от първия ден на започване на работа: знае?? какво ще е работното ти време, знае?? точно каква ще е заплатата ти, знае?? колко ти се плаща за извънреден труд, знае?? колко е годи??ната ти отпуска, знае?? към кого да се обърне?? за всеки един въпрос. Знае??, че ако сгафиш може да бъде?? наказан справедливо, и ако допринесе?? за успеха на компанията, ще бъде?? възнаграден с нещо повече от просто потупване по рамото.
Въпреки че това е едва първият ми месец тук, съм щастлив всеки ден когато се събуждам и отивам на работа, и съм изпълнен с добри очаквания! Знам, че може да е трудно понякога, че няма идеални фирми, че няма идеални колеги, но пък също така знам че аз също не съм идеален, което значи, че си подхождаме
За всички, които все още мечтаят за нещо по-добро, не са доволни от работата си, искат да се развиват: спрете да витаете из облаците, и започнете да работите! Не само на работното си място, но и върху себе си, върху навиците си, върху мързела си (всеки го има), върху знанията си… помнете обаче, че дори да станете най-най-най-умния човек във фирмата, пак може да си седите в ъгъла и да вър??ите една и съща работа до края на живота си. Когато придобиете знания и увереност, не забравяйте че ви трябва и хъс за борба! Защото някъде там, навън, гъмжи от народ, голяма част от който е добре образована и е готова да се бори с вас за парчето щастие. От вас зависи дали ще сте щастливи! Не от ??ефа и от заплатата, не от мама и тати, не от държавата и правителството, а от ВАС!
Успех!
I talked with the manager of one tourist company - www.bulgarianroads.com, about what could be done for improving their advertisements and their website…
They have some ideas like games etc, but.. the world is changing!
For example, now you’re reading this blog, and not some news-like website, right? That’s what I mean. For the successful advertisement and public announcement of a website, it must offer *THAT* which makes people write about it in blogs, forums, etc. Today people just ignore the banners, they are interested in the content which is interesting for THEM, and not in some blinking-shiny ads on a website, or in ads interrupting their favorite movie. Actually, there is use in ads - as much as filling your head with the same word like Coke, Pepsi, Viagra, and make you a zombie in your buying decisions. They tell the customer that the Brand is more important than it’s quality or safety. Do you actually think Pepsi is better than water? Do you really believe it?
I was wondering, what could be done for a website, to make it popular among people, popular enough, so they could start telling each other about it, to start writing about it? hmm.. can’t think of anything specific. You need ideas, fresh ones for the purpose! For example, do you remember the student, who become a millionaire just by selling pixels on his webpage? Google it, you’ll be amazed if you don’t know about him. Ideas sell themselves!
Yeah… ads are important, very important. Do you know that Coca-Cola is investing about 60% of their profit in ads? No, they didn’t start doing this when they won their first million - it’s something they do from the very beginning! Or else, they wouldn’t make the first million, I guess.
It’s good to publish ads. If you have a product and nobody knows about it, what use is there in the product? Even if it saves lives, still - nothing. You’ve polished it, and it just decays on the shelf. You want TV ads - no problem, if your pocket is Deeeeep, if not - stay outtaway. Web banners - could be cheaper, but are probably useless, unless you spend as much money as you would on TV ads. On top of that, people dare Not looking at your ads when they read their daily news?!
What remains? It’s who. The people. If your product is worth talking about - they will. If it’s not, make it. Make it look, at least, worthy talking about. And invest at least some money in ads. It helps!