Sverdlov’s blog

Намерих това стихотворение в книга от 19 век, писано е в ЮАР. Преведох го, доколкото можах.

Кажи на Бога,
Че видях приятелите си, ядящи огризки,
Ровещи се в кофите за боклук, всеки в своята,
Радвайки се на изгнилия мармалад и всякаква гнилоч.

Кажи му,
Че душата ми плака, защото обичах нещастните -
С техните огризки и обноски.
С тяхната нищета, озлобеност, обичах ги безкрайно.

Кажи на Бога, че видях как вървяха към святата му църква,
Кажи Му, че слушах как проповедникът им обещаваше
блаженство в небето.

Но проповедникът никога не е бил в тяхната кожа.
Тези нещастните ги чака Ад, на него той не грози.
“Блажени нищите” - четеше той без голяма увереност…
Но те загубиха вярата си, вярата в могъщите небеса.
Кажи му,
Че този “пастир” се премести в нов дом,
Под примамливите клони на кедъра.
Където покоят, доволството и святостта пазят от греха и от любовта
народна.

Кажи му,
Че се мъчих от болка по хората и чаках неговото идване.
Кажи му, че го търсех навсякъде, но не го намерих,
Че се молих нощи наред и душата ми кървеше, но Той не дойде.

Кажи на Бога, кажи му, стига вече блаженствал е в рая,
Нега се появи в този ад
Заради страдащите, болните и отхвърлените, с плач
протягащи ръцете си към Него.
Кажи му: тези, нищите, чакат да извести за себе си.
Че сиракът и бездомният, обладаният и безумният изнемогват, чакайки го.

Кажи на Бога, о! Кажи му,
Че той бе твърде дълго в съборите и прекрасните църкви
със съвременна архитектура.
Кажи му, че е бил твърде дълго в светите места,
Където  се молим до Неговите олтари
И където няма никой, само свещеници.
Кажи на Бога: да дойде във въртепите, о, кажи му: нека
дойде
по-скоро!!!

This entry was posted on Sunday, October 26th, 2008 at 11:08 pm and is filed under Blog, There's a sense. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.